Можеш ли да дадеш пример за използване на патърна…

Моделът 'бог-обект' се характеризира с монолитен клас, който съдържа твърде много функции и данни и управлява почти всички аспекти на системата.

Пример в контекста на разработката за Android — класът Activity или Fragment, който се използва за изпълнение на всички задачи:

Показване на потребителския интерфейс.
Обработка на потребителски вход.
Зареждане на данни от мрежата.
Запазване на данни в база данни.
Управление на състоянието на приложението.
Навигация между екрани.

// Пример за Activity, реализираща модела "бог-обект"
public class GodObjectActivity extends AppCompatActivity {

    private TextView dataTextView;
    private Button loadDataButton;
    private AppDatabase appDatabase;
    private NetworkService networkService;

    @Override
    protected void onCreate(Bundle savedInstanceState) {
        super.onCreate(savedInstanceState);
        setContentView(R.layout.activity_god_object);

        dataTextView = findViewById(R.id.data_text_view);
        loadDataButton = findViewById(R.id.load_data_button);

        // Инициализация на зависимости директно тук
        appDatabase = AppDatabase.getInstance(this);
        networkService = new NetworkService();

        loadDataButton.setOnClickListener(v -> {
            // Зареждане на данни от мрежата
            networkService.fetchData(new NetworkService.DataCallback() {
                @Override
                public void onSuccess(String data) {
                    // Запазване в базата данни
                    appDatabase.dataDao().insertData(new DataEntity(data));
                    // Обновяване на UI
                    runOnUiThread(() -> dataTextView.setText(data));
                }

                @Override
                public void onError(String error) {
                    // Обработка на грешки
                    runOnUiThread(() -> dataTextView.setText("Грешка: " + error));
                }
            });
        });

        // Други логически блокове, свързани с UI, бизнес логика и данни, могат да бъдат тук
        setupRecyclerView();
        handleUserAuthentication();
        manageAppPermissions();
    }

    // Метод за настройка на RecyclerView
    private void setupRecyclerView() {
       // Логика за настройка на RecyclerView...
    }

    // Метод за обработка на автентикация на потребителя
    private void handleUserAuthentication() {
       // Логика за автентикация...
    }

     // Метод за управление на разрешения
     private void manageAppPermissions() {
        // Логика за управление на разрешения...
     }

    // Други методи за обработка на различни събития и логика...
}

Този клас нарушава принципите SOLID, особено принципа за единствена отговорност (Single Responsibility Principle), и води до следните проблеми:

Ниска четливост и поддръжка: Кодът става обемен и труден за разбиране.
Висока свързаност: Промените в една част на класа могат да повлияят на други части.
Трудност при тестване: Трудно е да се напишат единични тестове за такъв клас.
Ниска повторна употреба на кода: Логиката е тясно свързана с конкретен Activity/Fragment.

За да се избегне 'бог-обект' в Android разработката, се използват архитектурни модели като MVVM, MVP, MVI, Clean Architecture, които разделят отговорностите между различни компоненти (ViewModel, Presenter, Interactor и др.).

Можеш ли да дадеш пример за използване на патърна 'бог-обект' в проектирането на софтуер?