Как могат да се създават тестове съгласно метода на класовете на еквивалентност?

Методът на еквивалентните класове разделя входните данни на групи (класове), в които се счита, че поведението на системата е едно и също. Тестовете се създават за всеки клас, представляващ типична стойност или гранични условия на този клас.

Стъпки за създаване на тестове:

1. Идентифициране на входните данни: Определете всички входни параметри или условия за тестваната функционалност.
2. Разделяне на еквивалентни класове: Разделете диапазона на възможните стойности на всеки входен параметър на групи (класове), така че системата да обработва по един и същи начин всички стойности в рамките на един клас. Идентифицирайте валидни и невалидни класове.
3. Избор на представителни стойности: От всеки идентифициран еквивалентен клас изберете една или повече тестови стойности, които го представят. Обикновено се избира типична стойност от класа и при анализ на граничните стойности — граничните стойности на този клас.
4. Създаване на тестови случаи: Комбинирайте избраните представителни стойности от различните класове за всички входни параметри.

Пример за полето "Възраст" (цяло число от 1 до 120):

• Валидни класове:
  • [1, 120] (например, 30)
• Невалидни класове:
  • (<1) (например, 0 или -5)
  • (>120) (например, 121 или 200)
  • Ненумерични стойности (например, "abc" или "")

Тестови случаи, базирани на еквивалентните класове:

• Въвеждане "30" (валидно)
• Въвеждане "0" (невалидно)
• Въвеждане "121" (невалидно)
• Въвеждане "abc" (невалидно)

Този метод намалява броя на тестовете, без да губи значителна част от покритието, тъй като се предполага, че тестването на една стойност от еквивалентен клас е достатъчно за всички стойности на този клас. Често се използва в съчетание с анализ на граничните стойности за повишаване на ефективността.