Как да напишем код, за да работи бързо от гледна точка на динамично управление?

Използвайте struct и enum вместо class, където е възможно. Типовете по подразбиране не използват динамично разпределение.

Прилагайте final към класове и методи, за да предотвратите наследяване и презаписване, позволявайки на компилатора да извършва директно разпределение.

final class MyFinalClass { // Класът не може да бъде наследен
    final func myFinalMethod() { // Методът не може да бъде презаписан
        // ...
    }
}

Използвайте протоколи с изисквания само за static или final методи/свойства, или с генерики, които могат да бъдат специализирани по време на компилация.

protocol MyProtocol {
    static func staticMethod()
}

Използвайте private и fileprivate за методи и свойства вътре в класове/структури/енум. Това може да позволи на компилатора да използва по-бързо разпределение, тъй като обхватът е ограничен.

class MyClass {
    private func privateMethod() {
        // ...
    }
}

Избягвайте често използване на общи протоколи в време на изпълнение, където конкретните типове са предварително неизвестни, тъй като извикванията чрез протоколи използват виртуална таблица. Предпочитайте генерики там, където е възможно по време на компилация.

Използвайте атрибута @inline(__always). Това е подсказка към компилатора да се опита да вгради тялото на функцията на мястото на извикването, като избягва разходите за извикване на функция. Не винаги носи полза.

@inline(__always)
func myInlinedFunction() {
    // ...
}