Как се съхраняват опционалите в паметта?

Опционалът в Swift представлява изброяване с два случая: .none (или nil) и .some(Wrapped).

enum Optional<Wrapped> {
    case none
    case some(Wrapped)
}

Когато опционалът съдържа стойност (.some(Wrapped)), той съхранява самата стойност от тип Wrapped плюс допълнителен бит, който указва наличието на стойност. Ако опционалът е nil (.none), се съхранява само този бит или специален байт модел, който указва липсата на стойност.

Начинът на съхранение може да варира в зависимост от типа Wrapped и архитектурата на процесора (32-бит срещу 64-бит), но основната идея е използването на индикатор за наличието на стойност. За референтните типове, например, nil може да бъде представен с нулев указател, когато не е необходим отделен индикатор или е съчетан с него. За стойностните типове е необходим допълнителен място за индикатора.

Пример с 64-битна архитектура и индикатор:

• Ако Optional<T> съдържа стойност: памет за T + 1 бит (или байт) за индикатора "има стойност".
• Ако Optional<T> е nil: обикновено се съхранява специален байт модел или се съчетава с указател за референтните типове.

Важно е да се отбележи, че за типове, чийто размер е по-малък от естественото им изравняване (например Bool на 64-битна система), индикаторът за наличност може да бъде "вграден" в останалите битове, спестявайки памет. Тази оптимизация се нарича "Nullable Pointer Optimization" за референтните типове и е подобна за някои стойностни типове.