Можете ли да опишете опита си при прилагането на патърна Chain of Responsibility в реални проекти?

В един от моите проекти на Go използвах патърна Chain of Responsibility за обработка на HTTP заявки с различни нива на валидиране и авторизация. Всеки обработчик в веригата проверяваше определено условие — например валидността на токена, правата за достъп, формата на данните — и или обработваше заявката, или я предаваше към следващия в веригата. Това позволи гъвкаво добавяне на нови проверки без промяна на съществуващия код и подобри четимостта.

Пример за опростена реализация:

package main
import "fmt"

type Handler interface {
    SetNext(handler Handler)
    Handle(request string)
}

type BaseHandler struct {
    next Handler
}

func (b *BaseHandler) SetNext(handler Handler) {
    b.next = handler
}

func (b *BaseHandler) Handle(request string) {
    if b.next != nil {
        b.next.Handle(request)
    }
}

type AuthHandler struct { BaseHandler }

func (h *AuthHandler) Handle(request string) {
    if request == "valid_token" {
        fmt.Println("Auth passed")
        h.BaseHandler.Handle(request)
    } else {
        fmt.Println("Auth failed")
    }
}

func main() {
    auth := &AuthHandler{}
    auth.SetNext(&BaseHandler{})

    auth.Handle("valid_token")  // Auth passed
    auth.Handle("invalid")      // Auth failed
}

Този подход помага за разделяне на отговорностите и улеснява поддръжката.