Функцията за разширение в Kotlin винаги ли е статична вътре в реализацията?

Да, в Kotlin функциите за разширение се реализират като статични методи на ниво байткод JVM. Въпреки че синтактично изглеждат като методи, добавени към съществуващи класове, всъщност те не променят класа и нямат достъп до частните членове.

Това означава, че вътре в реализацията на функция за разширение няма препратка към екземпляр на класа (this) в смисъла на обикновените методи. Вместо това, първият параметър на функцията за разширение е обектът, към който се прилага.

Пример:

fun String.lastChar(): Char = this.get(this.length - 1)

В байткода това ще изглежда като статичен метод, който приема обект String като параметър.

Следователно, функциите за разширение в Kotlin винаги са статични по своята реализация, въпреки че изглеждат като методи на екземпляр.