Кои са съществуващите кодове за състояние на HTTP и как се групират?

Кодовете за състояние на HTTP са триизрични числа, които сървърът връща като отговор на заявка от клиента. Те показват дали заявката е била успешно изпълнена или е възникнала грешка.

Групирането на кодовете за състояние се базира на първата цифра:

• 1xx (Информационни): Заявката е приета и се обработва.
  • 100 Continue: Сървърът е получил заглавките на заявката и клиентът трябва да продължи изпращането на тялото на заявката.
  • 101 Switching Protocols: Сървърът съгласява се с искането на клиента за смяна на протокол.
• 2xx (Успех): Заявката е успешно обработена.
  • 200 OK: Стандартен отговор за успешни HTTP заявки.
  • 201 Created: Заявката е успешна и е създаден нов ресурс.
  • 204 No Content: Заявката е успешна, но отговорът не съдържа тяло.
• 3xx (Пренасочвания): Необходимо е допълнително действие за завършване на заявката.
  • 301 Moved Permanently: Изискваният ресурс е окончателно преместен на нов URI.
  • 302 Found: Изискваният ресурс временно се намира на друг URI.
  • 304 Not Modified: Ресурсът не е бил променен от последната заявка.
• 4xx (Грешки на клиента): Заявката съдържа грешка на клиента.
  • 400 Bad Request: Сървърът не може да обработи заявката поради неправилна синтакса.
  • 401 Unauthorized: Необходима е автентикация за достъп до ресурса.
  • 403 Forbidden: Сървърът разбира заявката, но отказва да я изпълни.
  • 404 Not Found: Изискваният ресурс не е намерен на сървъра.
• 5xx (Грешки на сървъра): Сървърът не можа да изпълни заявката.
  • 500 Internal Server Error: Възникна вътрешна грешка на сървъра.
  • 502 Bad Gateway: Сървърът, действащ като шлюз или прокси, получи невалиден отговор от по-горния сървър.
  • 503 Service Unavailable: Сървърът временно не може да обработва заявки.

Най-често използваните за тестове са: 200, 201, 204, 301, 302, 304, 400, 401, 403, 404, 500, 503.