Какво е тест за възстановяване след срив (Failover тест)?

Тестването за failover е вид нефункционално тестване, което проверява способността на система или приложение автоматично да превключва към резервен компонент (сървър, база данни и т.н.) в случай на отказ на основния.

Основната цел: осигуряване на непрекъснатост на работата и наличност на системата при извънредни ситуации.

Проверяваните аспекти:

• Време за превключване: Колко бързо системата открива отказа и превключва към резервния.
• Загуба на данни: Минимизиране или пълно елиминиране на загубата на данни при превключване.
• Цялостност на данните: Запазване на цялостността на данните след повторно свързване към резервния възел.
• Функционалност: Коректна работа на всички функции на приложението след превключването.
• Натоварване: Способността на резервния компонент да се справя с текущото натоварване.

Сценариите за отказ включват:

• Отказ на сървър.
• Отказ на мрежова връзка.
• Отказ на база данни.
• Отказ на отделна услуга/компонент.

Примери за тестове:

1. Симулиране на изключване на основния сървър по време на активна потребителска сесия. Очаква се автоматичен преход към резервния сървър без прекъсване на сесията (или с минимална загуба на прогрес).
2. Симулиране на отказ на основната база данни по време на транзакция. Очаква се транзакцията да бъде коректно завършена в резервната база данни.

Тестването за failover често се провежда в тестови среди, максимално близки до продукционната среда, и може да изисква използването на специализирани инструменти за симулация на откази.