Какви са принципите на единния интерфейс?

Принципи на единния интерфейс (също известни като принципи на проектиране на RESTful API, въпреки че се прилагат и към други разпределени системи):

Идентификация на ресурсите: Всяка част от информацията, която може да бъде адресирана, трябва да има уникален идентификатор. Клиентът взаимодейства с ресурсите, използвайки тези идентификатори.
Манипулиране на ресурси чрез представяния: Клиентът получава представяне на ресурса (например във формат JSON или XML) и може да променя състоянието на ресурса, като изпраща промененото представяне обратно към сървъра.
Самоописващи се съобщения: Всяко съобщение между клиента и сървъра трябва да съдържа достатъчно информация за неговото пълно тълкуване. Клиентът не трябва да разчита на външна информация или състоянието на сесията на сървъра.
Хипермедия като двигател на състоянието на приложението (HATEOAS - Hypermedia As The Engine Of Application State): Сървърът трябва да предоставя хипервръзки (линкове) в отговорите, които сочат към следващите възможни действия или свързани ресурси. Клиентът се движи из приложението, следвайки тези връзки, а не разчитайки на предварително фиксирани URL адреси или логика.
Архитектура клиент-сървър: Ясно разделение на отговорностите между клиента (който управлява потребителския интерфейс и инициира заявките) и сървъра (който съхранява данните и обработва заявките). Това разделение подобрява мащабируемостта и преносимостта на клиента.
Безсъстояние (Stateless): Всяка заявка от клиента към сървъра трябва да съдържа цялата необходима информация, за да бъде разбрана и обработена от сървъра. Сървърът не запазва информация за състоянието на сесията на клиента между заявките. Това увеличава мащабируемостта и устойчивостта към грешки.

Спазването на тези принципи допринася за създаването на мащабируеми, гъвкави и лесни за поддръжка разпределени системи.