Как се извършва кеширането на данни при извикване на API?

Запазването на данни в кеш при извикване на API обикновено се реализира с цел намаляване на броя на мрежовите заявки и ускоряване на отговора. Основните методи за кеширане:

• Кеш на страната на клиента: браузърът или приложението запазва отговора на API за определено време (например, с помощта на HTTP заглавки Cache-Control, ETag). При следващата заявка първо се проверява кешът, и ако данните са актуални, се използват оттам.

• Промежутъчен кеш (прокси, CDN): заявките към API могат да се кешират на ниво прокси сървъри или CDN, което намалява натоварването на сървъра.

• Кеш на сървъра: сървърът на API може да съхранява резултатите от заявките в паметта (например Redis, Memcached) за бърз достъп.

Пример за HTTP заглавки за кеширане:

Cache-Control: max-age=3600
ETag: "abc123"

Това означава, че отговорът може да се кешира за 1 час, а ETag позволява да се провери дали ресурсът е променен.