Какви са ключовете в база данни?

Ключът в база данни е едно или повече полета (колони) в таблица, които служат за уникална идентификация на записите (редовете) или за установяване на връзки между таблиците.

Видове ключове:

• Първичен ключ (Primary Key; PK):
  • Уникално идентифицира всеки запис в таблицата.
  • Не може да съдържа NULL стойности.
  • В таблицата може да има само един първичен ключ.
• Външен ключ (Foreign Key; FK):
  • Установява връзка между две таблици, като се позовава на първичния или уникалния ключ на друга таблица.
  • Осигурява референтна цялост, гарантирайки съществуването на реферирания запис.
• Уникален ключ (Unique Key; UK):
  • Гарантира уникалността на стойностите в посочените полета, но може да съдържа NULL стойности (обикновено не повече от един NULL).
  • В таблицата може да има няколко уникални ключа.
• Кандидатен ключ (Candidate Key):
  • Минимален набор от полета, който може да идентифицира уникално запис.
  • От кандидатните ключове се избира един като първичен ключ.
• Суперключ (Super Key):
  • Набор от полета, който може да идентифицира уникално запис. Кандидатният ключ е минималният суперключ.

Пример за използване на външен ключ:

CREATE TABLE Orders (
    order_id INT PRIMARY KEY, -- Първичен ключ за таблицата Orders
    customer_id INT,
    order_date DATE,
    FOREIGN KEY (customer_id) REFERENCES Customers(customer_id) -- Външен ключ, който се позовава на таблицата Customers
);

CREATE TABLE Customers (
    customer_id INT PRIMARY KEY, -- Първичен ключ за таблицата Customers
    customer_name VARCHAR(255)
);