На какво се базират лямбда изразите?

Базирано на механизма Invoke Dynamic (JSR 292). Той позволява отлагане на разрешаването на извикванията на методи до момента на изпълнение. Това прави ламбда изразите по-гъвкави и по-ефективни от използването на анонимни вътрешни класове за прости функционални интерфейси.

Java компилаторът преобразува ламбда израза в специфична конструкция, която използва статичния метод lambda$(), извикван чрез invokedynamic.

Пример:

// Функционален интерфейс
interface MyFunctionalInterface {
    void myMethod();
}

// Използване на ламбда
public class LambdaExample {
    public static void main(String[] args) {
        MyFunctionalInterface myLambda = () -> System.out.println("Здравей от ламбдата!");
        myLambda.myMethod();
    }
}

След компилация, кодът с ламбда ще изглежда приблизително така (в байткод):

  invokedynamic #0:myMethod:()V()LI; // BootstrapMethod:lambda$0
  astore_1
  aload_1
  invokeinterface MyFunctionalInterface.myMethod:()V interface 1

Bootstrap методът (методът за начално зареждане) за invokedynamic решава кой метод да бъде извикан. В случай на ламбда, това обикновено е java.lang.invoke.LambdaMetafactory.metafactory(), който генерира класа и екземпляра на функционалния интерфейс по време на изпълнение, свързвайки го с реализацията на ламбдата (в този случай, статичния метод lambda$0).

Този подход намалява разходите за създаване на множество анонимни вътрешни класове за прости ламбда изрази, подобрявайки производителността и използването на паметта, особено в колекции и стриймове.