Какво е диспетчеризация?

Диспетчеризацията е процесът на определяне на конкретния метод или функция, която ще бъде изпълнена по време на изпълнение на програмата.

В Swift съществуват три основни типа диспетчеризация:

Статична (Static или Direct Dispatch): Най-бързият тип. Компилаторът точно знае кой метод ще бъде извикан по време на компилация. Няма разходи за търсене на метода. Използва се за:
- Структури (struct).
- Enum.
- Методи в класове, обозначени като final или private (ако няма @objc и не се използва динамична диспетчеризация чрез Objective-C runtime).
- Глобални и статични функции.
- Extensions.
Таблична (Table Dispatch): Използва се за класове. За всеки клас се създава виртуална таблица (vtable), съдържаща указатели към реализации на методи. При извикване на метод се търси указател в таблицата. Има малки разходи. Използва се за:
- Методи на екземпляри от класове (class methods), които не са обозначени като final или private.
- Изчисляеми свойства.
```
class Animal {
    func speak() { // Таблична диспетчеризация
        print("...")
    }
}

class Dog: Animal {
    override func speak() { // Презаписан метод, също таблична диспетчеризация
        print("Woof")
    }
}
```
Динамична (Dynamic Dispatch): Най-бавната. Решението за метода се взема по време на изпълнение чрез Objective-C runtime. Използва се за взаимодействие с Objective-C. Има значителни разходи. Използва се за:
- Методи, обозначени като @objc dynamic.
- Свойства, обозначени като @objc dynamic.
- KVO (Key-Value Observing).
- KVC (Key-Value Coding).
```
class SomeClass: NSObject {
    @objc dynamic func performAction() { // Динамична диспетчеризация
        print("Performing action")
    }
}
```

Обобщена таблица:

Тип	Скорост	Разходи	Къде се използва
Статична	Висока	Ниски	Struct, Enum, `final`/`private` методи на класове, extension
Таблична	Средна	Средни	Методи на екземпляри от класове (не `final`/`private`)
Динамична	Ниска	Високи	`@objc dynamic`

Изборът на тип диспетчеризация е важен за оптимизация на производителността. Swift по подразбиране избира най-ефективния тип, който позволява запазване на гъвкавостта на полиморфизма там, където е необходимо (използвайки табличната диспетчеризация за класове). Използването на final или private може да помогне на компилатора да приложи статична диспетчеризация.