В какъв контекст се използва ключовата дума 'non-Escaping' в Rust и защо е необходима?

В Swift (а не Rust) ключовата дума @noescape (преди Swift 3) или стандартното поведение за затварянията е non-escaping closures, т.е. затваряния, които гарантирано не се запазват и не се извикват след изхода от функцията. В Rust няма ключова дума "non-Escaping" като такава, но има подобни концепции за собственост и заемане, които осигуряват безопасността на референциите.

Що се отнася до Swift, non-escaping closures са необходими за оптимизация и безопасност: компилаторът знае, че затварянето няма да живее по-дълго от извикването на функцията, което позволява да се избегнат силни препратки и цикли.

Пример в Swift:

func perform(action: () -> Void) { // non-escaping closure
    action()
}

Тук action не може да бъде запазено и извикано по-късно, което улеснява управлението на паметта.

В Rust управлението на времето на живот и заемането се решава чрез системата за lifetimes и собственост, която предотвратява "изтичането" на референции извън техния обхват.