Как компилаторът намира метода, който трябва да бъде извикан?

Компилаторът, обработвайки извикването на метод:

• Проверява дали дефиницията на метода съществува в класа и неговите суперкласове.
• Определя чрез статично типизиране (по време на компилация), кой метод трябва да бъде извикан, ако е възможно.

По време на изпълнение:

• Използва се механизъм за динамично маршрутизиране.
• Обектът запазва указател към своя клас.
• Класът запазва таблица за маршрутизиране (method dispatch table), или vtable в C++/Objective-C, или таблица с методи (method table) в Swift.
• Таблицата съдържа указатели към реализации на методите.
• При извикване на метод, средата за изпълнение търси съответния запис в таблицата за маршрутизиране на класа на обекта по името на селектора (в Objective-C) или по сигнатурата на метода (в Swift, за виртуални методи).
• След намиране на записа, се извиква указателят към реализацията на метода.

В Objective-C това изглежда така:

// Пример за извикване на метод в Objective-C
// [target messageName:parameter];
// Runtime търси 'messageName:' в таблицата за маршрутизиране на 'target'.class

В Swift:

// Пример за извикване на метод в Swift
// instance.methodName(parameter)
// В зависимост от типа (финален клас, структура, протокол, динамичен)
// се използва статично или динамично маршрутизиране (vtable или message dispatch)

Видове маршрутизиране в Swift:

Тип	Маршрутизиране	Оптимизация
struct, enum	Статично	Компилаторът знае точния метод
final class	Статично	Компилаторът знае точния метод
class (не final)	Виртуално	Чрез таблица (vtable)
protocol (без @objc)	Виртуално	Чрез таблица на свидетелите на протокол (protocol witness table)
@objc (class, protocol)	Динамично	Чрез runtime на Objective-C (message dispatch)