В кои ситуации е необходимо явно да използвате retain и release в автоматичното управление на паметта (ARC) на платформата iOS?

В среда на iOS с ARC (Автоматично преброяване на референциите), разработчикът обикновено не управлява ръчно retain и release — това го прави компилаторът. Въпреки това, има редки ситуации, когато може да е необходимо явно използване на тези методи:

• Взаимодействие с нискоуровнев API в Objective-C, където ARC не може правилно да определи жизнения цикъл на обекта, например при използване на обекти Core Foundation, които не поддържат директно ARC. В такива случаи трябва да управлявате паметта ръчно с CFBridgingRetain и CFBridgingRelease.

• При писане на Objective-C код с използване на __bridge_retained и __bridge_transfer за конвертиране между типове ARC и Core Foundation.

• В редки случаи, при реализиране на собствени класове с нестандартно управление на паметта или при избягване на силни цикли на препратки (retain cycles), въпреки че за това обикновено се използват weak и unowned.

Общо взето, в съвременните приложения с ARC, ръчното използване на retain и release е почти излишно и дори забранено от компилатора. Ако е необходимо, по-добре е да преразгледате архитектурата или да използвате специални мостове за Core Foundation.

Пример за използване с Core Foundation:

CFStringRef cfStr = CFStringCreateWithCString(NULL, "Hello", kCFStringEncodingUTF8);
NSString *nsStr = (__bridge_transfer NSString *)cfStr; // ARC ще поеме управлението
// Без __bridge_transfer трябва да извикате CFRelease(cfStr) ръчно