Как се извършва изпълнението на генерични функции по време на компилацията на програмния код?

Генеричните функции по време на компилация се обработват с помощта на механизъм, наречен "монофромизация" или инстанциране на шаблони. Това означава, че компилаторът създава конкретни версии на функцията за всеки тип, с който се използва.

Например, ако имате генерична функция:

func swapValues<T>(_ a: inout T, _ b: inout T) {
    let temp = a
    a = b
    b = temp
}

И я извиквате с Int и String, компилаторът ще генерира две версии на функцията: една за Int и една за String. Това помага да се избегнат разходите за време за изпълнение, свързани с динамичното типизиране.

В някои езици (например Java) генериците се реализират чрез изтриване на типа, докато в Swift — чрез монофромизация.