Кои данни не трябва да се индексират?

Следните типове данни не трябва да се индексират:

• Големи двоични данни (BLOBs/TEXTs): Индексирането на такива полета изисква големи количества памет и дисково пространство, а търсенето по частично съвпадение в индекса не е ефективно.
• Полета с ниска кардиналност: Полета, съдържащи много малко уникални стойности (например, булеви полета, полета със статус с няколко стойности), не предоставят значително предимство при търсене, тъй като индексът ще съдържа много дублиращи се стойности.
• Често променящи се полета: Индексирането на такива полета води до постоянни актуализации на индекса, което може да негативно да повлияе на производителността на операциите за запис.
• Полета, които рядко се запитват: Създаването и поддържането на индекс за такива полета не е целесъобразно, тъй като разходите за поддръжка надвишават ползите от ускоряване на рядките заявки.
• Полета с много NULL стойности: В повечето бази данни NULL стойностите или не се включват в индекса, или се обработват неефективно.
• Производни или изчисляеми полета: За такива полета обикновено е по-добре да се индексират изходните полета и да се използват предикати (например, WHERE условия) за филтриране.

При вземане на решение за индексиране е важно да се вземе предвид компромисът между ускоряване на четенето и забавяне на записването, както и консумацията на ресурси. Редовният анализ на плановете за изпълнение на заявките помага да се определи дали съществуващият индекс е ефективен или трябва да бъде коригиран.