Как се променя използването на стека по време на изпълнение на програмата?

По време на изпълнение на програмата стекът се използва за съхраняване на информация за извикванията на функции, локалните променливи и управлението на потока на изпълнение.

Когато се извика функция, върху стека се поставя рамка (контекст на извикване), която съдържа:

• Адрес за връщане (къде да се върне след завършване на функцията)
• Локални променливи
• Параметри на функцията

След завършване на функцията, нейният рамка се премахва от стека.

В Go стекът се разраства и свива динамично според нуждите, което позволява ефективно използване на паметта. Например, при рекурсивен извикване на функция, стекът се разширява, а при излизане от функциите – се свива.

Пример:

func factorial(n int) int {
    if n == 0 {
        return 1
    }
    return n * factorial(n-1)
}

func main() {
    result := factorial(5)
    fmt.Println(result) // 120
}

Тук всяко извикване на factorial добавя нова рамка към стека, която се премахва при връщане от функцията.