Какво е репликация в контекста на бази данни и приложения?

Репликацията е процес на създаване и поддържане на няколко копия на данни от база данни или състояние на приложение на различни сървъри.

Цели на репликацията:

• Повишаване на наличността (High Availability): При повреда на един сървър, други реплики могат да продължат да обслужват заявките.
• Подобряване на мащабируемостта: Заявките за четене могат да се разпределят между репликите, намалявайки натоварването на основния сървър.
• Географско разпределение (Възстановяване след бедствия): Репликите могат да се намират в различни центрове за данни за защита срещу локални сривове.
• Намаляване на закъсненията: Потребителите могат да четат данни от най-близката реплика.

Типове репликация:

• Синхронна: Промените се записват във всички реплики преди транзакцията да бъде потвърдена на клиента. Осигурява силна консистентност, но може да увеличи закъснението при запис.
• Асинхронна: Транзакцията се потвърждава на клиента след записване на основния сървър. Репликите се актуализират по-късно. Предлага по-висока производителност при запис, но може да има временна несъгласуваност на данните.

Режими на репликация:

• Master-Replica (или Master-Slave): Една реплика (master) приема всички операции за запис, а останалите (репликите) само четат, получавайки промените от master.
• Multi-Master: Няколко реплики могат да приемат операции за запис. Изисква механизъм за разрешаване на конфликти.

В контекста на приложенията, репликацията може да се отнася до създаването на няколко екземпляра на приложението (услуги) за същите цели: повишаване на наличността и мащабируемостта. Например, стартиране на няколко pods в Kubernetes, всеки от които е реплика на същата услуга.