Защо да не използваме винаги масиви вместо срезове?

Масивите в Go имат фиксиран размер, който се задава при обявяването, и този размер е част от типа. Това означава, че масивите не са гъвкави и не могат динамично да променят дължината си.

Резите (slices) са по-удобен и гъвкав тип, който представлява динамичен изглед към масив. Те съдържат указател към масива, дължина и капацитет, което позволява да се променя размерът на реза, да се добавят елементи (чрез append) и да се предават като по-универсални структури.

Защо да не използваме винаги масиви:

• Масивите са с фиксиран размер, което е неудобно за динамични данни.
• Предаването на масив към функция копира целия масив, което е скъпо по памет и време.
• Резите се предават по референция към масива, което е по-ефективно.

Пример:

var arr [3]int = [3]int{1, 2, 3} // фиксиран размер
var s []int = arr[:2]            // рез на част от масива
s = append(s, 4)                 // резът може да бъде разширен (ако има капацитет)

Така, резите са по-универсален и удобен инструмент за работа с последователности от данни в Go.