Кое е най-голямото недостатък на Ansible?

Най-големият недостатък на Ansible е неговата производителност при работа с големи инфраструктури. За разлика от решенията, които използват агенти (например Chef или Puppet), Ansible се базира на SSH връзки. Това означава, че за всяка операция Ansible установява нов SSH връзка с всеки контролиращ възел.

Проблемите, свързани с това, са:

• Зареждане на контролния възел: Контролният сървър, от който се стартират плейбуките, трябва да установи и поддържа множество SSH връзки едновременно.
• Зареждане на отдалечените възли: Всеки възел обработва входящи SSH връзки и изпълнение на модули. Това може да създаде пики на натоварване, особено при паралелно изпълнение на много възли.
• Закъснения: Установяването на SSH връзка отнема време, което забавя изпълнението на задачите в сравнение с агентите, които постоянно поддържат връзката или използват други протоколи.
• Липса на постоянен статус: Ansible е безсъстояние (без запазване на състояние) по отношение на дългосрочни фонови процеси. Той изпълнява операцията и приключва сесията. За сложни сценарии на мониторинг или постоянна синхронизация това е по-малко ефективно от агент, който може постоянно да следи състоянието на системата.

Въпреки че Ansible разполага с възможности за оптимизация (pipelining, кеширане на факти), основният модел на работа чрез SSH ограничава неговата мащабируемост в сравнение с агентните решения при много голям брой едновременно управлявани възли.