Какви методи използва Docker, за да осигури изолация между работещите контейнери?

Docker осигурява изолация между контейнерите чрез няколко ключови механизма на операционната система Linux:

1. Namespaces (пространства от имена) — изолират процесите, мрежата, файловата система и други ресурси. Например:

   • PID namespace — изолира процесите, така че процесите в един контейнер да не виждат процесите на друг.
   • Мрежов namespace — отделни мрежови интерфейси и IP адреси за всеки контейнер.
   • Mount namespace — изолира файловата система.

2. Control Groups (cgroups) — ограничават и контролират използването на ресурси (CPU, памет, диск, мрежа) от всеки контейнер, предотвратявайки влиянието на един контейнер върху производителността на другите.

3. Union File Systems (OverlayFS, AUFS и други) — позволяват създаването на изолирани файлови системи за всеки контейнер върху общ базов образ.

4. Capabilities и модули за сигурност (например, SELinux, AppArmor) — ограничават правата на процесите вътре в контейнера за повишаване на сигурността.

По този начин Docker използва възможностите на ядрото на ОС за създаване на леки, изолирани среди, които работят независимо една от друга.