Какво е декларативният подход в DevOps?

Декларативният подход в DevOps се фокусира върху описанието на желаното крайно състояние на системата, а не върху последователността от стъпки за неговото постигане. Инструментите, които използват този подход, са отговорни за дефинирането и изпълнението на необходимите операции, за да доведат системата до това състояние.

Основни разлики спрямо императивния подход:

• Императивен: Описва как да се постигне целта (последователност от команди).
• Декларативен: Описва какво трябва да бъде в крайна сметка (крайно състояние).

Примери за инструменти, които използват декларативния подход:

• Kubernetes: Описание на желаното количество реплики на под, конфигурация на услуга и др. в YAML файлове. Kubernetes поддържа това състояние.
• Terraform: Инфраструктура като код. Описание на желаната инфраструктура (виртуални машини, мрежи, балансери) в .tf файлове. Terraform създава или променя ресурси в съответствие с това описание.
• Ansible (частично, в плейбуците): В задачите (tasks) често се описва крайното състояние (например, "уверете се, че пакетът е инсталиран", "уверете се, че файлът съществува с определено съдържание").

Предимства:

• Идемпотентност: Повторното прилагане на едно и също декларативно описание няма да предизвика непредвидени промени, ако системата вече е в желаното състояние.
• Устойчивост: Инструментите се опитват да възстановят желаното състояние при отклонения.
• Лесно разбиране: Описанието на състоянието често е по-интуитивно, отколкото детайлният скрипт.
• Подобрена мащабируемост: По-лесно е да се управляват големи, сложни системи, като се фокусира върху крайния резултат.
• Намаляване на отклоненията в конфигурацията: Системата активно се поддържа в описаното състояние.

Пример (сравнение на подходите):

Създаване на файл /etc/myapp.conf с съдържание "data=value".

Императивен:

# Проверка дали файлът съществува
if [ ! -f /etc/myapp.conf ]; then
  # Създаване на директория, ако я няма
  mkdir -p /etc
  # Създаване на файл
  echo "data=value" > /etc/myapp.conf
fi
# Или просто:
# echo "data=value" > /etc/myapp.conf

Декларативен (принцип, не реален синтаксис):

file: /etc/myapp.conf
state: present # Файлът трябва да съществува
content: "data=value" # С това съдържание

Инструментът, който използва декларативния подход, ще определи дали трябва да създаде файла, да промени съдържанието му или просто да гарантира неговото съществуване.